Как да определим необходимата ни отоплителна мощност?

Това безспорно е един от най-важните подготвителни етапи, когато сме решили сами или с чужда помощ да изградим своята отоплителна инсталация. Именно за това съветвам всеки, който е решил да изгражда отоплителната си инсталация сам, да се консултира с квалифициран специалист, поне за този етап от работата, още повече, че има фирми който предлагат услугата безплатно.

Общоприетото мнение по темата, което вилнее из интернет (и не само), е че изчислението на необходимата мощност на радиаторите в отделните стаи или на общата необходима мощност на котела се извършва като се умножи квадратурата (в квадратни метри) на сградата/помещението, което искаме да отопляваме по 80-100-120W или пък 150-180 W и готово. Подобен е варианта, когато се умножи кубатурата (в кубически метри) на сградата/помещението, което искаме да отопляваме по 25W-30W или 40-50-60W (всеки „майстор” има собствено мнение по въпроса J). Този подход е меко казано остарял, неверен, грешен, неточен, не професионален и в повечето случай води до изключително оскъпяване на инсталацията, намалена на нейната ефективност, а от там и до увеличаване на сметките за отопление. Ако зададем въпроса „От къде произхожда този метод?“ отговора е лесен - този метод на изчисление датира от 60-70 година - началото на ерата на панелното строителство в България, когато 80% от жилищните сгради са проектирани по типови каталози, като се използват 3-4 вида или модела панели  с приблизително еднакви топлотехнически характеристики (т.е. почти никакви, такава е била конюнктурата), еднакво разпределени с приблизително еднаква етажна височина. В този случай на типово строителство или строителство по каталози, използването на приблизителни методи, като горепосочения е целесъобразен (спестява време, спестява средства, грешката е малка - под 5%).

 

Реалността сега обаче е доста променена. Сегашните сгради не се проектират по каталог и нямат нищо общо с типовото изпълнение. Всяка сграда е единствена и уникална сама по себе си, изисква индивидуален проект за отопление и вентилация.

Факт е обаче, че е този подход е изключително популярен и днес. Обяснението за това е, че метода е изключително прост, бърз и в 90% от случаите върши работи.

Ще кажете нормално, подхода е приблизителен и води до малко преразход на материали, един вид запас (малко повече радиатори, малко по-мощен котел) за да сме сигурни, че няма хем да правим отоплителна инсталация, хем да студуваме. Замисляте се над това, наемате фирма или майстор за изграждане на инсталацията, която/който изчислява необходимите мощности, както им/му е удобно, казвайки ви, че те са в занаята от 10-20 години и така се прави. Резултата в случая е, че вие плащате една сериозно набъбнала сметка (много радиатори, дебели тръби, големи фитинги, мощни помпи и най-вече котел с ненормално голяма мощност).

Тук ще се постарая да обясня подробно, как се определя необходимата отоплителна мощност, по един в пъти по-коректен начин. Няма да навлизам в най-големи подробности, за да не усложнявам излишно изчисленията, така че следвайки тази методика, всеки сам може да оразмери отоплителната си инсталация, било то за да си я изгради сам или пък за да провери колко „майстора” му казва истината.

Стъпка 1:

Преди да започнете да определяте каквото и да било,  редно е да измерите всички помещения, които смятате да отоплявате и да знаете тяхното предназначение (спалня, баня, хол, кухня, гараж или друго). Необходими са и размерите на прозорците и етажната височина.

Стъпка 2:

Съставете списък на всички помещения, който искате да отоплявате. Помещенията, които не възнамерявате да се отопляват, също са от значение, защото не е все едно, ако една стена граничи с неотопляемо помещение, в което температурата е +2 C⁰ или е външна стена, когато температурата отвън е -15 C⁰.

Направете си чертежи на отделните етажи от къщата, разпределението на помещенията и отбележете прозорците с техните размери (добре е да бъде в мащаб).

Определете желаната температура в във всяко помещение. Температурата в стаята би трябвало да бъде в диапазона от 22 C⁰ до 25 C⁰. Обикновено помещенията, които се използват през деня се отопляват на 25 C⁰, а помещенията които обитаваме през нощта отопляваме на 22 C⁰. Хубаво е да се знае, че да се спи в помещение с температура повече от 25 C⁰ води до здравословни проблеми. Разбира се, всеки човек е индивидуален, оставям този избор на вас, без проблеми за по- лесно може да се приеме, че ще поддържаме  25 C⁰ в цялата къща.

 

Помещение:

Размери:

Темп.

1

Хол + Трапезария

7.50 / 5.50

41.25

25

2

Спалня 1

4.00 / 4.20

16.8

22

3

Спалня 2

4.00 / 4.20

16.8

22

4

Преддверие

2.90 / 4.30

12.47

22

5

Баня

3.60 / 2.50

9

25

   

Общо:

96.32

 
 

 

Стъпка 3:

Да се определят топлотехническите характеристики на стените или по-просто казано - какво количество топлина може да премине през един квадратен метър от съответната стена, при разлика в температурата от двете страни на стената 1 C⁰.

Целта на тази статия, не е да определяте коефициентите на топлопреминаване на стените. Нека приемем че има изолация, която е проектирана в съответствие с НАРЕДБА №7, което означава че външните стените, трябва да имат коефициент на топлопреминаване 0,35 W/m2K (това отговаря приблизително на стена изградена с тухла четворка плюс 7см изолация от стиропор, при вътрешна температура  +25 C⁰ и външна температура -15 C⁰). Вътрешните стени към неотопляеми помещения трябва да имат коефициент на топлопреминаване не повече от  0,50 W/m2K, а подовете граничещи  директно със земята 0,40 W/m2K. Коефициента на топлопреминаване за таванска плоча на неотопляем покрив, с въздушен слой с  дебелина  повече от  0,30 m се изисква да бъде не по-малък от  0,30 W/m2K.

    Редно е да се отбележи, че е възможно вашите стени да не отговарят на тези показатели или да са по-добре изолирани (ако сте сложили повече изолация от зададената в проекта). В някой от другите постове ще опиша, как лесно да определите тези характеристики за всяка стена, без значение от какво е съставена, за да може още по-коректно да определите топлозагубите на сградата. Необходимо е също да знаете коефициента на топлопреминаване за прозорците. Този показател силно зависи от вида на дограмата, която имате. За този коефициент може да потърсите информация от производителя на вашата дограма, като важната характеристика е на стъклопакета, а не този на профила на дограмата. С достатъчно голяма точност, може да използвате следните стойности:

  • Единично стъкло – 5,9W/m2K
  • Стъклопакет бяло/бяло – 2,9W/m2K  (за конкретният пример приемаме тази стойност)
  • Стъклопакет бяло/цветно – 2,9W/m2K
  • Стъклопакет от бяло / КА-стъкло  -  1,7W/m2k.
  • Стъклопакет бяло/КА-стъкло с газ аргон – 1,5W/m2K
  • Троен стъклопакет с бяло/бяло/бяло – 1,9W/m2K
  • Троен стъклопакет с бяло/бяло/КА – 1,4W/m2K
  • Троен стъклопакет с бяло/бяло/КА с газ аргон – 1,2W/m2K

Стъпка 4:

След като вече знаете всички необходими данни, можете да преминете към изчисляването на топлозагубите на всяко помещение по отделно. Ще обясня подробно изчислението за най-голямото помещение от примера по-горе.

Помещение: Хол + Трапезария

Ако разгледате схемата ще видите, че външните стени на това помещение са с обща дължина 13м и високи 2,70м. Това прави 35,1m² обща площ. От тях трябва да извадите площта на прозорците, която е 1,80 х 1,20 + 1,20 х 1,20+1,20 х 1,20 = 5,04 m². Вътрешните стени са с обща дължина 12м (изваждате 1м заради вратата) и при същата височина – 2,70м, получавате 32,4m² обща площ.

Получавате чиста площ:

  • Външни стени: 30,06 m²
  • Прозорци: 5,04 m²
  • Вътрешни стени: 32,4 m²
  • Таван: 41,25 m²
  • Под: 41,25 m²

Приетата вътрешна температура в помещението е +25 C⁰, външната температура може да приемете за -15 C⁰ (това приемане върши работа за почти всички случай с изключение на места с много висока надморска височина, затова оставям на всеки сам да прецени. Ако потърсите в интернет лесно можете да намерите данни за температурите във вашето населено място).

Разликата между вътрешната и външната температура - по известна като „Делата Т-външно”, се определя като от вътрешната температура се извади външната.

В конкретният случай: „Делата Т-външно” = 25-(-15) = 40 C⁰ 

Аналогично, разликата между температурите на отопляваното помещение и съседното на него неотоплявано - по известна като „Делата Т-вътрешно”, се определя като от температурата на отопляваното помещение извадите температурата на неотопляваното (за неотопляваното помещение можете да приемете 0 C⁰, защото всяка изолация, която отговаря на НАРЕДБА №7, трябва да удовлетворява изискването точката на замръзване да е в изолацията, извън стената). Важно е да се отбележи, че при изчисляването на всяко едно помещение по отделно, приемаме че съседните му помещения не се отопляват в този момент (това се прави в полза на сигурността).

В конкретният случай: „Делата Т-вътрешно” = 25-(-0) = 25 C⁰ 

Разликата между вътрешната температура и тази на земната повърхност (можете да приемете с достатъчна сигурност 10 C⁰ целогодишно), ще нарека „Делата Т-под”.

В конкретният случай: „Делата Т-под” = 25-(+12) = 13 C⁰ 

В конкретният случай : „Делата Т-таван” = „Делата Т-вътрешно” = 25 C⁰ 

 

Топлинните загуби се определят като се умножи площта на стената/пода/тавана, по коефициента на топлопреминаване и след това се умножи с „Делта Т”.

Определяне на топлинните загуби:

  • Външни стени: 30,06 m² х 0,35 W/m2K  х 40 C⁰ = 420,84 W
  • Прозорци: 5,04 m² х 2,90 W/m2K  х 40 C⁰ = 584,64 W
  • Вътрешни стени: 32,4 m² х 0,50 W/m2K х 25 C⁰ = 405 W
  • Таван: 41,25 m² х 0,30 W/m2K х 25 C⁰ = 309 W
  • Под: 41,25 m² х 0,40 W/m2K х 13 C⁰  = 214W
  • Общи топлинните загуби възлизат на : 1933,48 W

  За конкретната стая, вземайки предвид че една от стените е северна бих увеличил загубите с 10% (но не повече от това) или оразмерителната мощност за определяне на бройката на радиаторите възлиза на  1933,48 W х 1,10 = 2126,82 W

  Тук ще си позволя да се върна към така известният начин за изчисляване, за който стана въпрос по- горе. Ако бяхте оразмерявали по формулата 100W на квадратен метър, то бихте получили
41,25 х 100 = 4125W. С две думи ще пре-оразмерите инсталацията ДВА пъти, което според мен е недопустимо. Това означава два пъти повече радиатори (глидери) или ако вземете предвид, че стойността на алуминиевите глидери е приблизително 20% до 30% от цената на цялата инсталация,  то увеличението на цената на цялата инсталацията  е приблизително 30 %.

Ако сте решили да се отоплявате с панелни радиатори оразмеряването е аналогично, с тази разлика че там не се търси боря глидери, а дължината на съответната „печка”.

  Преди да започна, бих искал да изясня още един въпрос. На пазара се предлагат десетки модели алуминиеви глидери, кой от кой по-добри. Не се хващайте на триковете на търговците - разликата между един или друг глидер, от гледна точка на топлотехническите му характеристики варира в рамките на 2-5% , като цената варира от 20-50%. Затова ви съветвам изберете си глидери, които ви харесват на външен вид, топлоотдаването им е приблизително еднакво.

  Ако вече сте избрали алуминиевите глидери, то опитайте се да намерите коефициента им на топлоотдаване. В случай че не можете, без притеснения може да използвате топлоотдаване 113W за глидери H500 (500mm между осево разстояние) и 128W за глидери H600. Важно е да се отбележи, че тази характеристика на глидерите се дава за определено „Делта Т”(разликата в температурата на радиатора и помещението), каво в случая съм дал характеристика при „Делта Т” 50 C⁰. Друг трик използван от търговците, е да ви дават характеристиката при „Делта Т” 60 C⁰, като твърдят че тя е при „Делта Т” 50 C⁰.

  Следва да определите, каква мощност може да отдаде един глидер, поставен във вашето помещение. За целта ви трябват две характеристики - каква температура искате да поддържате в стаята (това го знаете - 25 C⁰) и температурата на водата, която ще постъпва в радиаторите. Тук може много да се говори и може би трябва да напиша отделна статия по този въпрос, но за сега само ще спомена, че колкото по-ниска е температурата на водата, с която се отоплявате, толкова по-малки са загубите, за това приемете температура на входа на всеки радиатор 60 C⁰. Температурата също зависи и от котела, който имате намерение да поставите, защото за да може да подържа температура 60 C⁰-65 C⁰ градуса то той трябва да бъде автоматизиран пелетен котел или газов котел. За повече информация, очаквайте статията по въпроса.

 За да определите „Делта Т- радиатор”, трябва от температурата на водата - 60 C⁰, да извадите температурата на помещението - 25 C⁰ и получавате „Делта Т- радиатор” 35 C⁰. Да приемем, че сте се спрели на глидери H500 с топлоотдаване 113W при „Делта Т” 50 C⁰. За да определите колко би отдавал този глидер при „Делта Т- радиатор” = 35 C⁰, можете с известна лека неточност да разделите 35 C⁰ на 50 C⁰, след което да умножите с 113W и да получите 79,1W от глидер.

 Знаейки вече необходимата ви мощност 2126,82 W и това че един глидер може да отдаде 79,1W, лесно можете да разделите необходимата мощност на мощността отдаваната от един глидер и да получите, че са ви необходими 26,88 броя глидери. Разбира се закръгляте на цяло число, като в случая, тъй като по рано се запасихте с 10% ще закръгляте на долу или определяте 26 броя глидери.

 Определянето на бройката и местоположението на отделните радиатори, не е труден процес. Опитайте се да поставите радиаторите разпръснати равномерно из помещението, като радиаторите се поставят под прозорците. Ако оставите прозорец без радиатор под него, рискувате да се появи конденз, когато навън е много студено, а вътре е топло.

  В конкретният пример, бих поставил общо три радиатора. Един с 10 глидера, на северната стена - точно под най-големият прозорец и два с по 8 глидера, разположени под другите два прозореца в помещението.

Останалите помещение ще опиша по-накратко, следвайки абсолютно същата методика

Помещение: Спалня 1

Определяне чистите площи:

  • Външни стени: 20,70 m²
  • Прозорци: 1,44 m²
  • Вътрешни стени: 22,14 m²
  • Таван: 16,80 m²
  • Под: 16,80 m²

Желаната вътрешна температура в помещението: 22 C⁰ 

  • „Делата Т-външно”= 22-(-15)= 37 C⁰ 
  • „Делата Т-вътрешно” = 22-(-0)= 22 C⁰ 
  • „Делата Т-под”= 22-(+12)= 10 C⁰ 
  • „Делата Т-таван” = „Делата Т-вътрешно” = 22 C⁰ 

Определяне на топлинните загуби:

  • Външни стени: 20,70 m² х 0,35 W/m2K  х 37 C⁰ = 268,06 W
  • Прозорци: 1,44 m² х 2,90 W/m2K  х 37 C⁰ = 154,51 W
  • Вътрешни стени: 22,14 m² х 0,50 W/m2K х 22 C⁰ = 243,54W
  • Таван: 16,80 m² х 0,30 W/m2K х 22 C⁰ = 100,88 W
  • Под: 16,80 m² х 0,40 W/m2K х 10 C⁰  = 67,2W
  • Общи топлинните загуби възлизат на : 834,19 W

„Делта Т- радиатор” = 60 C⁰ -22 C⁰ = 38 C⁰

Топлоотдаването на един глидер : ( 38 C⁰ / 50 C⁰ ) х 113W = 85,88W

Необходим брой глидери: 834,19 W / 85,88W = 9,7 броя (приемам 10 броя глидери H500)

 

Помещение: Спалня 2

Определяне чистите площи:

  • Външни стени: 18,00 m²
  • Прозорци: 1,44 m²
  • Вътрешни стени: 24,84 m²
  • Таван: 16,80 m²
  • Под: 16,80 m²

Желаната вътрешна температура в помещението: 22 C⁰ 

  • „Делата Т-външно”= 22-(-15)= 37 C⁰ 
  • „Делата Т-вътрешно” = 22-(-0)= 22 C⁰ 
  • „Делата Т-под”= 22-(+12)= 10 C⁰ 
  • „Делата Т-таван” = „Делата Т-вътрешно” = 22 C⁰ 

Определяне на топлинните загуби:

  • Външни стени: 18,00 m² х 0,35 W/m2K  х 37 C⁰ = 233,1 W
  • Прозорци: 1,44 m² х 2,90 W/m2K  х 37 C⁰ = 154,51 W
  • Вътрешни стени: 24,84 m² х 0,50 W/m2K х 22 C⁰ = 273,24W
  • Таван: 16,80 m² х 0,30 W/m2K х 22 C⁰ = 100,88 W
  • Под: 16,80 m² х 0,40 W/m2K х 10 C⁰  = 67,2W
  • Общи топлинните загуби възлизат на : 838,93 W

„Делта Т- радиатор” = 60 C⁰ -22 C⁰ = 38 C⁰

Топлоотдаването на един глидер : ( 38 C⁰ / 50 C⁰ ) х 113W = 85,88W

Необходим брой глидери: 838,93W / 85,88W = 9,76 броя (приемам 10 броя глидери H500)

 

Помещение: Преддверие

Определяне чистите площи:

  • Външни стени: 18,81 m²
  • Прозорци: 1,44 m²
  • Вътрешни стени: 18,63 m²
  • Таван: 12,50 m²
  • Под: 12,50 m²

Желаната вътрешна температура в помещението: 22 C⁰ 

  • „Делата Т-външно”= 22-(-15)= 37 C⁰ 
  • „Делата Т-вътрешно” = 22-(-0)= 22 C⁰ 
  • „Делата Т-под”= 22-(+12)= 10 C⁰ 
  • „Делата Т-таван” = „Делата Т-вътрешно” = 22 C⁰ 

Определяне на топлинните загуби:

  • Външни стени: 18,81m² х 0,35 W/m2K  х 37 C⁰ = 243,58 W
  • Прозорци: 1,44 m² х 2,90 W/m2K  х 37 C⁰ = 154,51 W
  • Вътрешни стени: 18,63 m² х 0,50 W/m2K х 22 C⁰ = 204,93W
  • Таван: 12,50 m² х 0,30 W/m2K х 22 C⁰ = 82,5 W
  • Под: 12,50 m² х 0,40 W/m2K х 10 C⁰  = 50W
  • Общи топлинните загуби възлизат на : 735,52 W

„Делта Т- радиатор” = 60 C⁰ -22 C⁰ = 38 C⁰

Топлоотдаването на един глидер : ( 38 C⁰ / 50 C⁰ ) х 113W = 85,88W

Необходим брой глидери: 610,04W / 85,88W = 8,56 броя (приемам 8 броя глидери H500)

 

Помещение: Баня

Определяне чистите площи:

  • Външни стени: 15,75 m²
  • Прозорци: 0,72 m²
  • Вътрешни стени: 16,47 m²
  • Таван: 9,00 m²
  • Под: 9,00 m²

Желаната вътрешна температура в помещението: 25 C⁰ 

  • „Делата Т-външно”= 25-(-15) = 40 C⁰ 
  • „Делата Т-вътрешно” = 25-(-0) = 25 C⁰ 
  • „Делата Т-под”= 25-(+12) = 13 C⁰ 
  • „Делата Т-таван” = „Делата Т-вътрешно” = 25 C⁰ 

Определяне на топлинните загуби:

  • Външни стени: 15,75m² х 0,35 W/m2K  х 40 C⁰ = 220,5 W
  • Прозорци: 0,72 m² х 2,90 W/m2K  х 40 C⁰ = 83,52 W
  • Вътрешни стени: 18,63 m² х 0,50 W/m2K х 25 C⁰ = 232,87W
  • Таван: 9,00 m² х 0,30 W/m2K х 25 C⁰ = 67,5 W
  • Под: 9,00 m² х 0,40 W/m2K х 13 C⁰  = 43,8W
  • Общи топлинните загуби възлизат на : 641,19 W

„Делта Т- радиатор” = 60 C⁰ -25 C⁰ = 35 C⁰

Без проблеми може да поставите радиатор в банята, но по честата практика е в банята да се поставя лира за баня. Лирите за баня имат голямо разнообразие от размери, а от там и различни мощности. За конкретният случай е подходяща лира 1200mm / 600mm с топлоотдаване 870W при „Делта Т” 50C⁰

Топлоотдаването на лирата : ( 35 C⁰ / 50 C⁰ ) х 870W = 609W (приемам лира 1200mm / 600mm)

Стъпка 5:

    След като сте готови с изчисленията на всички помещения е добре да направите списък на получените бройки глидери:

  • Хол + Трапезария : 26 броя
  • Спалня 1 : 10 броя
  • Спалня 2 : 10 броя
  • Преддверие : 8 броя
  • Баня : Лира 1200 / 600
  • Общо : 54 глидера + 1 бр. лира за баня 1200/600

    Добре е да знаете, че алуминиевите глидери се продават по 10 броя, т.е. е хубаво да се стремите да поставяте число глидери, което е кратно на 10 за да не се налага да купувате излишни глидери. Това обаче е възможно само на по-големи обекти, където има възможност бройките да се променят с по малко. На пазара има и фирми, който позволяват да се купуват бройки, който не са кратни на 10.

Стъпка 6:

    След като вече сте уточнили всички отоплителни тела (алуминиеви глидери и лира), следва да преминете към определяне на необходимата ви отоплителна мощност. За целта има два подхода. Единият - определяне на общите загуби на сградата , за всички външни стени, всички прозорци, целият покрив и целият под, като приемете че цялата сграда се отоплява (няма помещения, който не се отопляват в момент). Другия е много по бърз и дава според мен много по добри резултати (макар и с известен запас). Тъй като първият (определяне на общите топлозагуби) е аналогичен на това което съм описал по-горе ще се спра само на другият.

    Вече знаете броя глидери, който ще поставите. Следва да умножите техният брой (както и лира за банята) с коефициента на топлоотдаване на един глидер (или на лирата) и ще получите необходимата ви мощност.

Необходима мощност: 54 глидера х 113W + 1бр. лира х 870W = 6972 W или приблизително 7kW.

    Обърнете внимание, че умножих броя на глидерите с максималната мощност, която те могат да топлоотдават и прибавих лирата с нейната максимална мощност. Причината за това, е че по този начин ще получа по голяма мощност, която ще стой в запас, тоест ако ми е студено или се случи не бивал студ , лесно мога да повиша изходната температура на котела (разбира се става въпрос за котел, който може да направи това, а това са само котлите, които могат да контролират горивният процес - пелетни и газови), с което ще повиша топлоотдаването на всички радиатори, защото в тях ще постъпва вода в температура по-висока от тази, която съм приел в изчислението.

    Няма нищо лошо в това да се запасите допълнително, стига това да е с мярка. За целта трябва да определите колко точно сте се презапасили. Когато изчислявахте боря на глидерите, приехте че температурата на водата, която постъпва в радиаторите е 60 C⁰, което означава, че водата която излиза от котела е приблизително 65 C⁰ (зависи от загубите по пътя от котела до радиаторите). Ако повишите изходната температура на котел (нещо, което повярвайте ми няма да ви се наложи) на 85 C⁰, то до радиаторите ще достига вода с температура 77 C⁰( губите 8 C⁰,както казах колкото по-студена вода използвате за отопление, толкова по-малки са загубите). По този начин в радиатор, който работи в стая с температура 25 C⁰, ще имате „Делта Т-радиатор” = 77 C⁰-25 C⁰ = 52 C⁰ или един глидер ще може да отдаде  52 C⁰/50 C⁰ х 113 =117W , а не приетите от нас по-рано 79,1W, или имате запас от (117W-79,1W) / 117W = 32 % (повече от достатъчен запас).

Практическо приложение на изложената методика, за отпределяне на разхода за отопление на плелети.

 

  Надявам се тази статия да ви е била полезна

инж. Филип Христов

 


коментара

Камен Ковачев на 02. Януари 2013 в 00:18
Благодаря Ви за чудесната публикация. Започнах да я ползвам за къщата ми и работи чудесно, но има някой неясноти.
1. Как се отчитат загубите през вратите или те имат близък до стените коефициент на топлопреминаване и не се разглеждат отделно?
2. Таваните в многоетажните сгради (бетонна плоча с гипс-картон) какъв коефициент на топлопреминаване приблизително имат?
3. Как трябва да се подходи към стълбищата (стълбишните клетки)?
Филип Христов на 08. Януари 2013 в 23:08
Здравейте,

Радвам се, че статията ви е била полезна и с радост ще се опитам да отговоря на вашите въпроси.

За коефициента на топлопреминаване през вратите, може да се обърнете към производителя на вратите. Той може да знае отговора на въпроса. В противен случай, ако е ясно от какъв материал са изработени и каква е дебелината на вратите, то коефициента на топлопреминаване може да се изчисли:
- Бор или ела, напречно на влакната с дебелина 5см: 2,155 W/m²C°
- Дъб и бук, напречно на влакната с дебелина 5cm: 2,581 W/m²C°
- Плътен картон – MDF, с дебелина 5cm: 1,58 W/m²C°
- Шперплат 5мм: приблизително 4,20 W/m²C°

Вторият въпрос - за коефициента на топлопреминаване, за междуетажните плочи в многоетажните сгради, редно е да се изчисли на базата на фактическото състояние:
- Стоманобетонна плоча 15cm + 10cm въздушна междина + 12mm гипс-картон: 1,495 W/m²C°
- Стоманобетонна плоча 15cm + 10cm минерална вата + 12mm гипс-картон: 0,499 W/m²C°
- Стоманобетонна плоча 15cm + 5cm минерална вата + 12mm гипс-картон: 0,802 W/m²C°

Въпросът с отопляване на стълбищната клетка е доста сериозен и сложен за отговор. Но тъй като целта на този блог за отопление е да може всеки да се справи сам, ще се опитам да дам едно решение, което да е опростено, а от там и приблизително.
При проектиране на почти всички сгради, стълбището обикновено се поставя в посока север, т.е. във възможно най-неблагоприятно положение, естествено за да може хубавите посоки да останат свободни за други по-важни помещения. С две думи стълбищата са „пренебрегвани” доста често и затова в повечето случаи стълбището се оставя на „произвола на съдбата“ или се поставят „някаква” бройка радиатори, който само да отвръщат въздуха.
Ако разгледаме цялата стълбищна клетка на веднъж, като едно помещение с няколко нива, трябва да изчислим всички топлинни загуби, който ще възникна при положение, че стълбището е топло (22C°), а всички други помещения граничещи с стълбищната клетка са студени. Освен това ни е необходимо да изчислим и загубите, през външни стени, разбира се ако стълбището граничи с външни стени. След това събираме всички загуби, който са се получили без значение, че те са от различни етажи и получаваме необходимата отоплителна мощност.
Тук трябва да се съобразим с появата на т.н. “коминен ефект”, т.е топлото отива нагоре, а студеното остава долу. За целта е редно да завишим необходимата мощността с поне 30%-35%. Когато поставяме радиаторите. който сме определили, започваме от най-ниската точка от стълбищната клетка и поставяме равномерно по-етажите, като на последното ниво е възможно да не поставяме радиатор.

Надявам се отговора ми да ви е бил полезен.

Филип Христов
Елизабета Ненова на 28. Август 2013 в 16:13
Здравейте,
благодаря за чудесната статия. Въпроса ми е може ли да се отопли стара къща/стени кирпич/ на един етаж само с една печка и каква мощност
трябва да е?
Димитров на 23. Август 2014 в 11:09
Страхотна статия, написана кратко и ясно! Ако кажете, че проектантите вземат за това по няколко стотин лева... Забелязах, че в горните формули, коефициента на топлопреминаване е с мерни единици W/m2K (К, като Келвини). Има ли особеност при превръщането в °С? Предполагам, че това може да се намери в търсачките, но за да обърнат внимания и други читатели го споменавам.
АТНАС на 26. Октомври 2014 в 16:55
Благодаря ВИ много за отделеното време и за труда който сте положили за да ни ограмотите.Достоен човек сте.
Наско на 12. Ноември 2014 в 20:11
благодарности !
много полезна статия !
Нина на 26. Януари 2015 в 22:45
Здравейте!
Старият ми котел се повреди и ще го сменям, той е самоделка от преди 40 години. Каква мощност трябва да е новия при положение, че квадратурата на къщата ми е 140 кв.м., таваните са по 3.80м и стаите са по 16-20 квадрата, и няма добра изолация? Имам 8 малки радиатора, неотговарящи на кубатурата на помещенията.
Димитър Ангелов на 10. Август 2015 в 16:27
Много полезна статия, много благодаря. Но моля за допълнително разяснение в случай, когато имаме неотопляеми помещения. Прилагайки този подход в моя случай излиза, че ако отоплявам гаража, разходът ще е 15 кВт, а ако НЕ го отоплявам, разходът ще е 17кВт. Според мен причината е, че вътрешните стени на съседните помещения към гаража не са изолирани и гаражът дърпа топлина. От друга страна външните стени на гаража са добре изолирани и би трябвало да ограничават разсейването на тази топлина. Как човек да се оправи с тази сметка ?
Инж.Филип Христов на 16. Август 2015 в 23:41
Здравейте,

Благодаря за хубавите думи относно публикацията, ще се постарая да дам отговор на Вашият казус.

Правилно сте се досетили че грешката при изчислението се получава в следствие на не добре изолираните вътрешни стени на гаража и респективно добре изолираните външни стени.

Ще дам обяснение под формата на пример.

Да приемем че външните стени на гаража са общо 50m² и са изолирани с 8 сантиметра изолация до получаване на коефициент на топлопреминаване 0,35W/m²C⁰. Също така ще приемем че външната изчислителна температура е -15C⁰, а вътрешната изчислителна температура е +25 C⁰(когато помещението се топли). Да приемем още че вътрешните стени(граничещи с топли помещения 25C⁰) имат коефициент на топлопреминаване 1,65 W/m²C⁰ и площ 30 m².

Ако приемем че гаража се топли то топлозагубите ще възлизат на :
50 m² х 0, 35W/m²C х 40 C⁰ = 700 W

Ако гаража не се топли и температурата(вътре) е 0 C⁰, топло загубите ще възлизат на:
30 m² х 1,65W/m²C⁰ х 25 C⁰ = 1237,5 W

На пръв поглед изглежда, че е по-икономично гаража да се топли, но на практика не е логично. Грешката която се допуска е че се приема температура в гаража 0 C⁰, когато той не се отоплява. На практика при не изолирани вътрешни стени се вижда, че гаража се отоплява с 1237,5W мощност (загубите през стените).

Въпроса е да определим до каква температура ще може да бъде загрят гаража само благодарение на топлозагубите през стените.

Да приемем че температурата в гаража е “T”, тогава загубите през външните стени, отговарящи за „изстиването” на помещението, ще бъдат равни на:
50 m² х 0, 35W/m²C х (T + 15) C⁰ = 17,5 х T + 262,5

Загубите през вътрешните стени, отговарящи за „затоплянето” на помещението, ще бъдат равни на:
30 m² х 1, 65W/m²C х (25 - Т) C⁰ = 1237,5 - 49,5 Т

Температурата в гаража е точно определена, тя не може да бъде и 0 C⁰ и 25 C⁰ едновременно, затова приравняваме двете уравнения, за да получим температурата в момента на баланс между „затопляне” и „изстиване”.
17,5 х T + 262,5 = 1237,5 - 49,5 х Т
67 х T = 975
T= 14,55 C⁰
Ако гаража не се отоплява температурата в него ще бъде 14,55 C⁰, само заради топлозагубите през не добре изолираните вътрешни стени.

Нека сметнем отново:
Ако приемем че гаража се топли(+25 C⁰ при -15 C⁰), то топлозагубите ще възлизат на :
50 m² х 0,35W/m²C х 40 C⁰ = 700 W

Ако гаража не се топли и температурата(вътре) вече знаем, че ще бъде 14,55 C⁰(при 25C⁰ в съседните помещения) , топло загубите ще възлизат на:
30 m² х 1,65W/m²C⁰ х (25 – 14,55) C⁰ = 517,275 W

Както е и логично да се получи, ако не отопляваме гаража загубите ще бъдат малко по-малки, и по-икономично, макар и с малко е да не се отоплява. :)

Инж.Филип Христов
caravanio на 06. Септември 2015 в 15:14
Перфектната статия за домашно ОПК проектиране. Въпрос за коефициенти на топлопроводимост:
1) 15 cm. стоманобетонна плоча + 5 cm. Fibran XPS ETICS GF-I + 5 cm. въздушна междина
2) Тухла 4-ка (незнам точна дебелина - за контурни стени на апартамент, граничещи с друг съседен апартамент) + 10 см. вата с ламбда = 0,035 + 1,25 cm. гипскартон.
3) 15 cm. стоманобетонна плоча + 2,1 cm. дъбов масив.

Дали ще е възможно да се упоменат точните формули за изчисление на общата топлопроводимост според дебелината и топлопроводимостта на всеки от материалите?
Мирослав Арнаудов на 26. Септември 2015 в 21:06
Здравейте, използвам вашата методика за изчисление на топлинните загуби. Проверих и в Наредба №7, за стойностите на ламбда, за да пресметна съпротивлението и коеф. на топлопреминаване през външната стена, през пода и през тавана. Тъй като външната стена е без изолация и нормално излезе висок коеф. на топлопре-не= 2,83 W/m2K (стоманобетон с мазилка). Притеснавям се, че за пода е редно да сметна, че отдолу е 0 градуса, понеже не е земя, а трети етаж и е редно да го сметна като неотопляемо помещение. За под Вие избирате 0,4W/m2K, но при мен е железобетон с паркет и мазилка, та коеф-та излиза 2,08W/m2K, като сложим и делта Т вътрешно 25 градуса и излиза доста висока стойност за загуби. Това се получава и при загубите от тавана. Вие избирате 0,3W/m2K, а за моят таван съпротивлението на топлопроводност излиза 0,4112, а оттам и 2.42W/m2K - железобетон, паркет мазилка - четвърти етаж. Делта Т вътрешно и тук приемам 25 градуса, поради неотоплявано над тавана. Така при площ на тавана 21,1м2х2,42W/m2Kx25=1280W - Само през тавана. Да не би да разсъждавам грешно като изчислявам коеф на топлопреминаване за вътр стени под и таван. Те нямат изолация, той излиза голям и загубите са големи. Площта на стаята е 3,17мх6,65м. Външни стени - 6.54м2х2,83W/m2K.42=780W (темп за Русе минус 17 градуса). Прозорци - 5,64х2,9х42=690W. Под - 21,1х2,08W/m2Kx25=1100W. Таван - 21,1x2.42W/m2Kx25=1280W. Вътрешни стени - 33м2 - тук ако сметна стената железобетон и мазилка и пак излиза огромен коеф за топлопреминаване х 25 градуса... - Та за тази стая 21,1м2 излезе към 5000W загуби. Моля насочете ме как да сметна правилно загубите през вътрешните стени пода и тавана. Приятен ден!
Огнян Деков на 07. Октомври 2015 в 18:20
Много добра и полезна статия . Браво на хора като Вас.
Моля, да ме посъветвате какво ще е по удачно .
Отоплявам хол и трапезария с обща площ от 70 кв.м с газов котел на природна газ . Изчислил съм по вашата статия ,че имам необходимост от 4500 W топлинна мощност или 50 глидера.
Мога ли вместо 5 "печки " от по 10 глидера да поставя 2 водни вентилаторни конвектора всеки с мощност по 2,5 кW . Дали чрез принудителната вентилация ще имам по добър ефекти от свободното топлоотдаване ?
Благодаря предварително.
С уважение О.Деков
Андрей Желязков на 17. Декември 2015 в 23:26
Браво, перфектно е разяснено! Дано има повече българи като вас и ще живеем всички по-добре !

Успех !
Сашко Кръстев на 17. Януари 2016 в 11:48
Уважаеми Г-н Христов,
Попаднах на Вашите публикаций относно локално парно отопление от които почерпих много полезна информация за което съм Ви много благодарен.При мене има един проблем,който не знам как да го реша,затова се обръщам към Вас с надеждата да ми помогнете.Моето локално отопление е правено през 1984г.и са използвани 3 пални радиатори/българско производство/и сега ми се налага да ги подменя.Ще ползвам отново панелни защото алуминиевите са ми много скрпи.За съжаление никъде не можах да намеря техническите данни на моите радиатори/мощност и вместимост/за да мога да се ориентирам какви да бъдат новите.Радиаторите ми са 3 панелни с размери L174H64 и L158H55.
Другото,което ме интересува е:Живея в не санирана двуетажна къща с PVC дограма и отопляема площ около 50кв.м.на етаж.Използвам котел Bosh-24кв.и пелетна горелка B max 12-30кв.Инсталацията ми събира около 140л. вода.Ще има ли ефект ако сложа радиатори еднакви по мощност със старите но с по-малка вместимост,като по този начин се намали водата в системата и съответно дали ще се намали разхода на пелети тъй,като установих,че за 24ч.при температура на котела 60С и външна -3С разходът е 2.5-3чувалчета пелети а при по-студено време стигна и до 4 чувалчета.
Благодаря Ви предварително.
С уважение:С.Кръстев
17.01.2016г
СОФИЯ
Coment на 29. Януари 2016 в 16:03
Без да съм специалист ще коментирам част от текста!

"Нека приемем че има изолация, която е проектирана в съответствие с НАРЕДБА №7, което означава че външните стените, трябва да имат коефициент на топлопреминаване 0,35 W/m2K (това отговаря приблизително на стена изградена с тухла четворка плюс 7см изолация от стиропор, при вътрешна температура +25 C⁰ и външна температура -15 C⁰)."

Съгласен съм, че тухла 4-ка + 7см EPS(стиропор) отговаря приблизително на U=0,35 W/m2K. Но не съм съгласен, че тази стойност е за разлика от 40C⁰(от -15 до +25).
0,35 вата(за 1кв.м.) ще има при разлика от 1 градус(примерно вътре 25, вън 24)!
Филип Христов на 29. Януари 2016 в 18:10
Правилно сте констатирали, че посочената стойност е за 1 градус разлика от двете страни на стената, за което говори и стойността 0,35 W/m2K - щом в дименсията се използва "K" (Келвин, а може и Целзий "C") се има предив стойността за единица разлика(1 градус).Ако се имаше предвид загубите при 40 градуса делта Т, дименсията щеше да придобие вида "W/m2"

Възможно е текста изписан в скоби да звучи двусмислен, но в случая той няма предвид че при 40 градуса разлика от двете страни на стената ще протекат загуби в размер на 0,35W/m^2, а че стойността е коректно да се използва при диапазон от -15 до +25. Наредба 7 приема линеен характер на коефициента на топлопреминаване, или казано по друг начин при два пъти по-голяма темп. разлика ще имаме два пъти по-големи загуби, което е вярно с достатъчна точност за температури -15 +25 или разлика 40 градуса.
Мариана Кирилова на 25. Август 2016 в 01:33
БЛАГОДАРЯ за изключително полезната статия. Вероятно и нашият майстор е изчислявал по-стария и лесен метод с огромно презастраховане. По описаните от вас стъпки изчислихме, че са ни необходими двойно по-малко глидери, съответно и котлето ще бъде с по-малка мощност, което ще ни спести доста средства. БЛАГОДАРЯ!
Пламен Михов на 10. Септември 2016 в 15:44
Здравейте, поздравления за чудесната статия!
Проведох цялостно, топлотехническо оразмеряване, за определяне на необходимата ми топлинна мощност, на бъдещият си дом, използвайки предоставената в статията методика, за определяне на топлинните загуби. Проведените изчисления, са за отопление на помещенията с радиатори. Както виждам и в примера, при този тип отопление трябва да отчетем топлинните загуби от всички ограждащи повърхности на отопляемия обем - стени, прозорци, таван и под. Имам два чисто принципни въпроса.
1/ По отношение на определянето на топлинните загуби в дадено помещение, имайки предвид начина на отопление. Въпросът ми е:
Ако отоплявам с водна, подова инсталация, трябва ли да взема предвид топлинните загуби от пода? Според мен не, тъй като самият под ще излъчва топлина, през пода няма да изтича топлина от вече затопления обем. Правилно ли разсъждавам, или не? Ако е правилно, то чрез изграждане на подова отоплителна инсталация, ще намалим значително необходимата енергия за отопление на дадено помещение.
2/ По отношение на системата Torch, въпроса ми е:
Възможно ли е към отоплителна система Torch, да бъде монтирана водна, подова отоплителна инсталация?
Кирил на 15. Октомври 2016 в 18:35
Здравейте! Страхотна статия! Започнах да изчислявам,но стигнах до там,че не мога да разбера, ако печка с водна риза е в една от стаите, трябва ли да се извади нейната мощност, напр. 5 kW и ако се включи бойлер със серпентина трябва ли да се добавят напр. 3 kW към общата мощност? Благодаря!
Rozay на 22. Ноември 2016 в 15:12
страхотна статия...само да вметна че това изучавах 5 г. а тук го разбира човек от един прочит
Борис Грозев на 22. Януари 2017 в 17:01
Здравейте! Поздравления за изключително полезната и лесно разбираема статия.Лично аз имам следното питане,какви коефиценти да ползвам при изчисленията при положение че къщата която искам да отоплявам е стара(1962г.)тухлена без никакви изолации.Интересува ме от къде мога да взема тия коефиценти.Благодаря предварително.
Димитър Николов на 30. Януари 2017 в 21:25
Здравейте! Адмирации за перфектната статия! Започнах да изчислявам по описаният от вас начин,за определяне топлиниите загуби на къща.Моля,за съвет: -Стена изградена от единична плътна тухла около 30см.(зидария 2 успоредни 1ред, 2надлъжни следващ ред.)какъв коефициент за топлозагуби да заложа за изчисление? -Таван,гредоред-каратаван,за него също нямам яснота за коефициент? Пропуснах да кажа че къщата не е санирана!Благодаря!
Росица на 02. Февруари 2017 в 16:05
искам да попитам само защо да е задължително радиаторите да са под прозореца, ако се отоплява стаята с какъвто и да е друг отоплителен уред нали се слага където е удобно
аnna на 02. Февруари 2017 в 23:02
за 4о кубични метра какъв радиатор ми трябва,къщата е със изолация,2 външни стени,на едната има прозорец.Сега съм с конвектор клима 2000 с вентилатор уж бил 3,5 киловата но нее много топло
йордан йорданов на 19. Февруари 2017 в 08:43
Здравейте!
Имам желание да отоплявам жилището си с водно подово.
Във връзка с изложеното в статията,как да изчисля
дължината на тръбите в отделните помещения и техния диаметър т.е.
топлинния коефициент подобно на радиаторите?
Манол на 20. Юли 2017 в 00:11
Благодаря Ви за прекрасната статия инж.Христов. Похвални и благородни са подобни начинания
Ваня Методиева Божинова на 30. Септември 2018 в 12:10
Здравейте г-н Христов. Моля за Ваши координати - телефон, e-mail, социална мрежа или др., поради това, че искам да споделя с Вас топлотехнически проблемипри централизирано отопление и по-точно излъчването на сградната инсталация - тръби хоризонтелни и вертикални. Ще ви бъда много члагодарна да изпратите по ел. поща контакт за връзка с Вас. Поздрави, инж. Божинова
Пашев на 10. Януари 2019 в 15:40
Здравейте. Чудесна статия, актуална е и днес с почти никакви промени по наредби и стойности. Интересува ме как се изчислява необходимите ми панелни радиатори. Общите загуби в изчисленото помещение възлизат на 1818,75 w, добавих 10 % запас и се получи точно 2 000 w. Но нали в последствие изчисляваме необходимите ни глидери по тяхната реално отдавана енергия(за да намерим нужния брой) и в поледствие това води до доста по голяма мощност на радиаторите(ако вземем предвид тяхната зададена от производителя мощ). Как се прави за панелен радиатор изчислението. Благодаря предварително за отговора.

Напишете коментар